на 30 ноември 2002 в Монреал
САТИРИЧНИЯТ ТЕАТЪР
П р е дс т а в я
Две представления в една вечер
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
А.П.ЧЕХОВ
ШЕГА В ЕДНО ДЕЙСТВИЕ КОНТРА- АЗЪТ – Авторски спектакъл
на
РАШКО МЛАДЕНОВ
КОНТРА-аз-реклама
Не обичам моно спектаклите. Това не е тетър. В театъра трябва да има най-малкото двама. За да има конфликт. Като в спорта. Даже шажът е спорт. Защото са двама. Има конфликт. Моно спектакълът не е театър. Това е рецитация. Художествено слово. Във ВИТИЗ /пардон НАФИЗ/ има такъв предмет. Има и сценическа реч. Предмет. Каква е разликата? Колкото и да се гърчиш рано или късно става скучно.
Рашко Младенов
30.11.2002 (събота) от 18:30 ч.
Ecole de Music – „Vincent d’Indy„
БЛЕСТЯЩО ПРЕДСТАВЯНЕ
Сатеричният театър
на Монреалска сцена
Лили Големинова
В последния ден от месец ноември през една от залите на Музикалното Училище “Венсан д’Енди” в Монреал премина “ураганът” на Сатиричния театър. В първата част видяхме “Предложение” по А.П.Чехов с режисьор Николай Калчев и хореограф Мария Градечлиева, в което трябва да отбележим вдъхновената игра на младия Иван Бърнев, а във втората – авторския спектакъл на Рашко Младенов “Контра-азът”.
Заглавието е заигравка с пиесата на Патрик Зюскинд “Контрабасът”, която от доста време се играе в Народния театър и за изпълнението си в която Владимир Танев получи “Аскеер” за главна мъжка роля. Но сега думата ми е за Рашко Младенов. Мон оспектакълът може да бъде определен само с една дума – блестящ! Още с появата си на сцената, Рашко Младенов създаде една атмосфера на непринуден разговор с публиката и всъпителните думи сякаш неусетно преляха в самия сюжет, в основата си създаден като едно елегантно противопоставяне на въпросната пиеса на Патрик Зюскинд. Монк спектакълът като жанр е голямо преди звикателство и голяма мечта за всеки актьор и Рашко Младенов определно доказа, че “който го може, го може”.
Прекрасен текст, изпъстрен и с анекдоти /”Какво е вундеркинд : кинд-дете, вундер – майка /амбициозна, разбира се/…и така, докато кинд-а навърши 18/ и с автобиогра фични елементи от пианистичното детство на актьора /”докато другите деца и Контрабсистите ритаха футбол и целуваха момичета, ние, пианистите сирехме етюди”/ и с малко “смях през сълзи”, чудесни музикални колажи /аранжирани от Любомир Денев/, събрали в едно най-атра ктивните моменти от клавирните концерти на Чайковски, Григ, Гершуин /”Рапсодия в синьо”/, малко джаз, малко Джоплин и вели колепна актьорска игра. Колко е хубаво, когато един актьор е и доста добър пианист! Разбира се, това не е случайно, защото Рашко Младенов е завършил Софийското Музикално Училище и е бил приет в Консерваторията, след което обаче в условията на тогавашна българска действителност “заминах за 2 години в танковия полк в Грудово”, както разказа самият актьор. “След казармата ми заявиха, че предишното класиране вече не е валидно и … ето ме сега, броя парите на Сатиричния театър” – така описва статута си на директор Рашко Младенов. Но да се върнем към “Контра-азът”… Рашко Младенов се е готвил доста време за това предст авление, възвръщал си е формата, старейки се да свири по 2 часа на ден.
Моноспектакъкът блестящо балансира между една доста музикантска материя и толкова достъпен и атрактивен начин на поднасяне, че е еднакво интересен и завладяващ и за професионални музиканти и за широката публика. Има, разбира се, много чисто музикантски вицове, но и много човешки истории, като тази за Иван Минчев, машинистът, който обикаляйки Европа с влака, 20 години събирал интересни случки из живота на големите композитори и създал книгата “120 бележити комп озитори” само от любов към музиката и загинал само 2 дни преди да види труда си издаден …но всъщност не искам да преразказвам спектакъла, защото това е наистина невъзможно, просто искам да кажа, че всички ние в залата наистина много се смяхме, много неща научихме ей-така между другото и станахме съпричастни на едно от тези чудеса, които наистина се случват понякога – спектакъл, в който на сцената има само един актьор и един роял /няма го дори ефектния декор от Сатиричния театър, целия изпъстрен с ноти, в тон с оригиналния костюм, с който Рашко Младенов излезе, нито “обесения” конт рабас/, но спектакъл, който ще помним дълго и който, убедена съм, всеки от нас ще поиска да види отново. И всичко това бе постигнато с такава лекота, с толкова семпла игра, че за да успееш, просто трябва да си Рашко Младенов.
“КОнтра-азът” се играе в Сатиричния театър от април миналата годна, залите са пълни, критиките-поло жителни, а най-хубавия спектакъл,който Рашко Младенов си спомня е бил в Софийското Музикално Училище. Много е впечатлен и от зрителите в Монреал, посрещнали с разбиране много от “професионал ните”/по неговите думи/ закачки между контрабасът и останалите инструменти, и най-вече пианото. “Много интелигентна публика”, каза той и се надявам, че и вие ще се зарадвате на това определение и че след този спектакъл ще гледате на муз икантите около вас с други очи…, защото ще знаете какво се крие зад пр остичката дума “пианист”, благодарение на маестро Рашко Младенов!
