ОЧАКВАЙТЕ
на 18 Януари 2003 г. в Монреал
С най-хубавите македонски песни и хора
Място и Дата:
18.01.2003 (събота) от 19:00 ч.
Арменска църква Св.Крикор
Години наред България се гордееше с победоносния ход на „Мистерията на българските гласове“, Стефка Съботинова, Валя Балканска и т. н. Днес традициата се продължава от Володя Стоянов. Из Пиринския край той е легенда. Наричат го воеводата на македонската песен. Володя Стоянове от хората, които са в състояние да разплачат българите навсякъде по света. Но не с дела или документи, а с пеене. Можем да си припомним : “Охридското езеро”, “Биляна платно белеше”, “Назад, назад, моме Калино” и мн.др. Освен че пее автентични народни песни, Володя Стоянов понякога сам пише такива, но винаги в традициите на истинския фолклор.
Георги П. Димитров
“… Ние, музикантите, можем да допринесем първата
стъпка за обединение на балкански те ценности, които са
уникални в световен мащаб.
Моята мечта е да поднесем по подобаващ начин нашата
култура. А тя е най-старата.“
Малко по-късно “воеводата на македонската песен” покани на сцената и танцовия с пъстрите им народни носии. Хубава изненада поднесе също и /нека не ви обърква тази принадлежност, певиците не са деца, а млади и много талантливи дами/, която само след 2 репетиции изпълни с впечатляващо умение и на няколко гласа китка от български народни песни, подготвени в чест на гостуването на Володя Стоянов. Другата изненада дойде от групата които от няколко години играят български народни хора под ръководството на големия приятел и почитател на България Ив Моро. Те не само изпълняваха и най-“завързаните” родни за нас /но не и за тях/ хора в най-сложните им варианти, но и припяваха текстовете не песните!
Лили Големинова
редният музикален подарък за българите в Монреал бе поднесен от “войводата” Володя Стоянов, който пристигна в Канада след изключително успешни изяви пред българските общности в САЩ и изнесе концерти в Отава, Торонто и Монреал, като само в Монреал пя два пъти. Но за това ще стане дума малко по-късно.
Публиката, изпълнила залата на Арменската църква в Outremont, явно беше дошла с желанието да се забавлява, да танцува и да чуе най-любимите си македонски песни. И наистина никой не остана излъган – Володя Стоянов пя повече от три часа преди да слезе от сцената за първата си кратка почивка. Изключително непосредствен и мил човек, за него мисълта “Аз съм звезда” явно беше напълно чужда. Володя намери време да поговори с всеки, който се доближи до него и надписваше снимките и дисковете не с казионното “С обич от Володя”, не, всеки автограф беше личен и уникален и това определено му прави чест. Но най-впечатляващото бе, че Волода Стоянов наживо звучеше по-хубаво отколкото на запис, което пък е мярката за истинския талант. Без капка показност, без никакви патетични слова, още с първата си песен той успя да изкара почти цялата зала на хорото, което се извиваше без прекъсване до полунощ.
Малко по-късно “воеводата на македонската песен” покани на сцената и към с пъстрите им народни носии. Хубава изненада поднесе също и /нека не ви обърква тази принадлежност, певиците не са деца, а млади и много талантливи дами/, която само след 2 репетиции изпълни с впечатляващо умение и на няколко гласа китка от български народни песни, подготвени в чест на гостуването на Володя Стоянов. Другата изненада дойде от групата които от няколко години играят български народни хора под ръководството на големия приятел и почитател на България Ив Моро. Те не само изпълняваха и най-“завързаните” родни за нас /но не и за тях/ хора в най-сложните им варианти, но и припяваха текстовете не песните!
Но това са само щрихи от вечерта, героят на която, разбира се, беше Володя Стоянов с чудесното си ненатрапчиво сценично присъствие, с прекрасните си изпълнения на всички най-обичани македонски / и не само/ песни, с това, че ни даде възможност да се повеселим и потанцуваме по български всички заедно. Специално бих искала да обърна внимание на чудесно балансираната програма, в която някак съвсем на място се вписаха и двата български поп-“евъргрийна”, които Володя изпълни впечатляващо добре – “Адаптация” и “Да те жадувам”. След кратката пауза в 23.00 часа, той отново излезе на сцената /не казвам “качи се на сцената”, защото Володя предпочете да не се възползва от дистанцията на подиума и пя сред вихрените хора/. Празникът завърши чак след полунощ, но на хората не им се тръгваше и останахме още малко след тръгването на Володя Стоянов /защото макар и воевода и той трябваше да поспи преди концерта си в Отава/ и накрая даже си изпяхме “Една българска роза”. Вечерта беше от българска по-българска, което беше добре и за многото деца, които присъстваха и през цялото време се гонеха из залата, но същевременно попиваха родния фолклор ей-така, между другото, а някои дори се хванаха на хорото. Така се създават традициите…
На връщане от Отава, Володя Стоянов пя още веднъж в Монреал в ресторант “Боряна”. Този път до 2 часа след полунощ с него празнуваха българи, канадци, македонци и арменци, чиито чувства бяха обобщени от една рускиня, която спонтанно възкликна “”. По-добра рецензия от това – здраве му кажи!
