Концерт на Йорданка Христова

Пролетен концерт на

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА

в Монреал
22.03.2003 (събота) от 19:00 ч.

COLLECE “JEAN-DE-BREBEUF” 3200 “ Cote Ste Catherine”,

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА

Една от легендите на
българската забавна песен

Да си припомним песните:

“Серенада” (музика ИванМаринов), “Калинка-малинка ” (Петър Ступел), “Делфините ” (Димитър Вълчев), “Песен моя, обич моя” (Йосиф Цанков), “Облаци ” (Йосиф Цанков), ” Янтра ” (Морис Аладжем), “Тъмночервена роза”, “Не вярвай на сълзите “, “Балада ” (Найден Андреев), “Изповед “, “Колко радост има” (Зорница Попова), “Аз съм сила и нежност ” (Янко Миладинов), “Предесен ” (Тончо Русев), “Тежък характер ” (Стефан Димитров ), “Патешка история “, “Разкаяние ” (Морис Аладжем), “Обичта продължава ” (Иван Пеев), “Пипи – дългото чорапче ” (Тончо Русев), “Влюбена в живота ” (Стефан Диомов), “Там някъде в душата “, “Гергьовден “, “Като испанка ” (Георги Хулянов), “Изгарящ танц “.
Гастролирала е в 36 държави.
В репертоара си от над 350 песни има изпълнения на 15 езика.
Два от 16-те й албума са изцяло на испански, а “Тути-фрути ” – с евъргрийни на няколко езика.

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА
ГРАНДДАМАТА НА БЪЛГАРСКАТА ЕСТРАДА

Лили Големинова

Йорданка Христова е истинска гранддама – една от големите дами на българската естрада. Доказа го с яркото си сценично присъствие, умението си да владее публиката и изключително виталния си глас по време на своя концерт в Монреал. Прекрасната зала на колежа “Бребьоф” и чудесната публика създадоха усещане за празник още от самото начало. Йорданка Христова се появи на сцената с шармантна рокля в черно и бяло, с ветрило в ръка и предизвикващ завист тен / в Канада нашата певица пристигна от концерти в Куба/ и спечели сърцата на всички още с първото си изпълнение – “Една българска роза” на Паша Христова.

Йорданка Христова носи с много красота своите 60 години, които изобщо не крие. “Даже мислехме да зададем следната загадка на публиката – 100 години, що е то? А отговорът е 60 плюс 40!” – разказва с усмивка звездата на българската естрада във връзка с предстоящите си два юбилея – личен и сценичен. Явно за жена, която изглежда толкова прекрасно, е лесно да кокетира с възрастта си, още повече че Йорданка Христова е олицетворение на думите си, че всяка възраст крие своето очарование, стига да живееш пълноценно и “всичко да дадеш преди да вземеш”. Но въпросът не е във възрастта, въпросът е в гласа / дълбок, чувствен, страстен/, в ярката индивидуалност и в таланта да завладееш сцената – съвсем сама, без танцьори, без бекграунд, Йорданка Христова поднесе на публиката един истински спектакъл, в който се редуваха най-известните и български песни като “Тежък характер” на Стефан Димитров и “Пред есен” на Тончо Русев и “Като испанка” / особено подходяща за огнения темперамент на Йорданка/, шансони на Шарл Азнавур /изпяти на прекрасен френски/, латино хитове, цигански романси и песни от най-новият и албум. Всъщност става дума за 3 албума – “The Best” 1, 2 и 3, които още не са излезнали в България, но публиката в Монреал имаше шанса да чуе от тях песни като “Гергьовден” и “Лиляно моме” в много елегантни аранжименти и дори да си ги закупи за спомен след края на концерта. Първият от албумите съдържа най-хубавите български песни на Йорданка Христова, вторият кавъри, изпяти и популяризирани от нея в България, а третият – емблематични народни песни като “Облаче ле бяло” и “Яне ле, бело гърло”.

Целият този изумително разнообразен репертоар беше поднесен така убедително, както само големите артисти умеят. Йорданка Христова преминаваше със завидна лекота от “Джелем,джелем” към арменски балади, после към испански и мексикански песни. Голямата ни певица владее свободно френски, испански, италиански, английски и руски, може да се оправи на арабски, а пее общо на 13 езика.

Сегашното й турне започва още преди Коледа миналата година, когато Йорданка заминава за Южна Калифорния, оттам за Мексико, където пее и в двете български училища и на голям концерт за мексиканската публика, и след това за Куба. Творческият път на Йорданка Христова отдавна е свързан с Куба – първите и изяви там са още през 1967 година. Там е и един от най-знаменателните й концерти – във Варадеро пред 10 000 души. Този път нашата певица е имала редица престижни участия, сред които се открояват изявите в едно от най-големите вариетета в света – “Тропикана” и концертите в Националния театър заедно с известния кубински пианист Нелсъм Камачо. ”Само глас и пиано, – замечтано разказва Йорданка, – прекрасно, но и много трудно, защото няма аранжимент, зад който да се скриеш, всичко се чува”. За певица от нейната класа обаче това не е толкова трудно, още повече, че тя е една от малкото, които винаги пеят наживо.

Кариерата на Йорданка Христова започва през 1966 година. Първият й истински хит е “Делфините” на композитора Димитър Вълчев или както пее Тодор Колев в “Жалба за младост” – “… а по Йорданка делфини тъгуват”. “Делфините” и носят и първата от общо 9-те награди от “Златния Орфей”. През 1967-ма с “Песен моя, обич моя” Йорданка Христова получава приза за най-добър вокал, а през 1975-та се стига до следния парадокс – и трите наградени песни за в нейно изпълнение. “Тогава пък аз бях на участия в Русия и пристигнах на “Орфея” минути преди галата, всички полудели, тичат и Генко Генов ми казва “Хайде бе, Данче, че без теб не можем да започнем” – смее се певицата. След това 10 години е в журито на “Златния Орфей”, а през 1996 година получава наградата за цялостно творчество. Друга награда, на която много държи е дипломата от Световната Федерация на фестивалите /FIDOF/ за личен принос в развитието н световната естрада. Йорданка Христова има издадени 17 албума. Най-многобройната публика, пред която е пяла е била на концерта и в Ереван – 50 000 души. Продължава да има много покани…колкото и да е странно, повечето от тях са от чужбина. “В България ние като че ли не си уважаваме историята…не само музикалната история, а въобще…” – споделя певицата, – “В момента няма нито едно радио, което да пуска така наречената естрада, певици като мен, Лили /Иванова – б.а./, Марги /Хранова – б.а./”. По-важното обаче е, че Йорданка Христова продължава да има много почитатели, които очакват всеки неин следващ албум с искрено нетърпение.

А всички ние, които присъствахме на концерта и в Монреал /29 години след първите и изяви тук, в рамките на Световното изложение/ се убедихме, че и българската естрада има своите големи имена и своите големи певици. Йорданка Христова  определено е една от тях. Щастлива жена, с две прекрасни /вече пораснали/ деца, с изумителна кариера зад гърба си и още много концерти и много аплодисменти пред себе си. Защото “ще продължавам да пея” и защото е родена да покорява големите сцени! Нещо, което не се учи – или го имаш, или не. При Йорданка Христова то е в повече и когато е комбинирано с топъл глас и огнен темперамент, успехът е неминуем. Затова и ние се надяваме да я чуем и видим отново тук, в Монреал.

 

МИЛА ДАНЧЕ!!!

ЧЕСТИТА 60- ГОДИШНИНА

От сърце ти желаем здраве и успехи, като искрено се надяваме и  си пожелаваме красотата и чарът на жената и певицата
Йорданка Христова
да ни радват още толкова години!!!
Бъди ни жива и здрава и все така лъчезарна!

В-к”Зорница”
Монреал

Екипът на в-к “Зорница” се свърза с Йорданка Христова, която беше наша гостенка в Монреал на 22 март, 2003 г. в college de Brebeuf, по покана на канадско-българския културен център “Зорница” и когато тя лично прие поздравленията, възкликна: “Българи от Монреал, обичам Ви! И до нови срещи!”

Певицата отпразнува юбилея си в резиденция Бояна сред своите приятели. И тъй като, Йорданка Христова ще празнува годишнината си през цялата година, възможно е да се види с монреалската публика отново до 10 септември следващата година.

*******************************************************

ЧУДОТО
ЙОРДАНКА ХРИСТОВА

Румен Леонидов

Когато Данчето е на сцената – вече повече от 35 години – тя пуска букети от флуиди през микрофона, залива ни с благородни енергии, вкарва ток в сърцето ни. И то чува и усеща, особено ако е заспало, самотно и е забравило думичката любов. И го обживява. С невидимата вълшебна пръчица на фея. Цялата тази магична връзка между красивата жена, красивия й глас и отмерените й, но резки, импулсивни жестове трудно се обяснява с думи. Но и видеокамерите не могат да я “обяснят”. Как да разтълкуваш, да преведeш омагьосана публика, изпаднала в единение и общочовешка жадност за сърдечност?

Концертите на Данчето се превръщат в спектакли от най-висококаратово съдържание. Всъщност не златото е нейната единица за мярка. Не е и мярката полускъпоценният камък, защото всичко полу- й е отвратително и чуждо. Ако трябва да се претегли специфичната скъпоценност, тя е в хармонията между духовна и физическа прелест. Защото Йорданка Христова е чудесен и чудодеен образец на истинската българка, вярна и влюбена в народа си и родината си.

Питали ли сте се някога какво отличава Йорданка от останалите прими на нашата естрада, от останалите родни поп и рок легенди? Ще ви помогна: според мен тя притежава характер, на когото никога не изневерява. С други думи – тя е изключителна личност, а не просто поредната много талантлива изпълнителка на песни. И личностното й присъствие е ценено не само у нас, но и в чужбина. Да, оная чужбина, пред която ние, българите, обичаме с повод и без повод да се кланяме доземи.

Там, отвън пределите български, Данчето от четири десетилетия е посланик на обществени начала – има гастроли в 36 страни, концерти на 15 езика, общо над 3000 пъти на бис, 40 плочи, 19 албума, безброй касети и компактдискове. Довчера беше на турне в Канада, Мексико, Куба и САЩ. И никога не е посягала към плейбек, към студиен запис, на фона на който само да си отваря устата. Както често се практикува от нейните колежки, талатливи и известни певици.

Съзнателно не употребявам думата “съпернички”, защото Данчето не е преставала да бъде над клюките, над клюкарите, над махленското поведение на медиите. Тя просто не е елементарна, за да обръща внимание на елементарността на нещата от живота – вродената й интуиция е обогатена с пъргав ум и нежен амазонски (македонски) характер. Чакайте – коктейлът не е пълен – прибавете необикновената й интелигентност (говори 6-7 езика) и няколко капки изискан сантимент. Всичко това и още десетки подробности, които нарочно пропускам да спомена, я правят желана, любима, чаровна, витална лидерка на обичта. И на не едно или две поколения българки и българи. Днешните й почитатели са истинско вавилонско стълпотворение от езици, раси, народи, лица, възрасти, полове, безполове и прочие. Защо ли? Няма да е много дръзко, ако я сравня с необикновеността на Христо Стоичков. Ако като жени осъзнавате какво явление е той във футбола, ще разберете метафората. Но за ваше сведение бившата ученичка на Милчо Левиев е аплодирана от френската легенда Шарл Азнавур, от световната примабалерина Мая Плисецкая, от планетарния пианист Святослав Рихтер, от поета Андрей Вознесенски, от големите си приятелки Далида и Милва. Даже и от разбивачите на женски сърца Хулио Иглесиас и Освалдо Риос.

Седяла е на една маса с Фидел Кастро, с шахиншаха на Иран Реза Пахлави, с някогашния шеф на ООН Курт Валдхайм, с невероятния Серджо Ендриго. Да спрем до тук – списъкът е дълъг, а и не по-важен от самата Йорданка. Почитателите й са навити и готини почти колкото нея: преди две години пуснаха лика й върху стодолорова банкнота преди концерта й във Военния клуб с дуета “Лос Хемелос”. А в Куба масово кръщават новородените момиченца с нейното име – цяла Хавана се стича на концертите й, досущ като на митингите, на които държи реч Конят Фидел, както някога го нарече в свое стихотворение Любомир Левчев. Който също е между доживотно влюбените в нея. Обича я топло и мъдрецът Йордан Радичков. И Светлин Русев много си пада по Данчето. Пада си по нея по-добрата част от България – защото превзема публиката с доверие за доверие, с обич за обич, без женски хитринки и мъжкарански изцепки.

Всички, които я помнят от години, много се чудят как и защо Йорданка Христова става все по-хубава. Майка е на две големи деца – Гришата е на 25 години, сестра му Ивана – на 23. Но пластичната хирургия няма нищо общо с тази метаморфоза. По-вярна е легендата за “грозното” пате, черното мъниче сред жълтите патоци, което пред очите на всички се превърна без вълшебни прийоми в лебед. С тъмна балканска кръв, искряща като шампанско и огнена, като че ли е зачената в катун.

“В никакъв случай не съм по-хубава сега – смее се Данчето. – По-скоро успявам достойно да си нося годините – непринудена съм, ведра, а това не е малко в намръщения свят, в който живеем”.

Мисля, че нашият подарък за нея, макар и от разстояние, може да бъде много скромен и много сърдечен – да й изпратим в този ден една искрена усмивка. Тя я заслужава. Защото не престава да се усмихва. Да поздравим и ние с ведрост това пеещо същество. И нейната изящност, която ни прави да се чувстваме и ние изящни. Поне докато я гледаме и слушаме как  диша на живо през полета на своите птици – песни…

Честито рождение, Данче!

Поздравява те и небето, където тъжат за теб свидният ти баща, повечето от любимите ти мъже и майка ми, твоята любима учителка!

Бъди все тъй благословена! И продължавай да пееш!

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Scroll to Top